Следваща страница 
Слънчев следобед. Тревата покрай велосипедната алея едвам потрепва от вятъра, а гласовете на щурците се смесват с плясъка на реката. С тутето сме тръгнали да търсим патета. Разбира се, тя ги забелязва първа от задната седалка на колелото.
Спираме. Взимаме хляба и зарязваме колелото в тревата до пътеката.
Сядаме на брега и хвърляме малко трохи, а недоверчивите патоци ги засичат по-надолу по течението. Цветните камъчета на дъното на реката се виждат като през крива лупа през кристалната вода.
Ставаме. Колелото е напълно скрито от високата, пожълтяла на слънцето трева. На педала се е качило паяче.

Предишна
страница