Подрязване на клематиси
Едно просто правило твърди, че когато цъфнат минзухарите в градината, е време да се подкастрят клематисите
(всички без пролетните (alpina), които при мен са само 3 и лесно се помнят).
Така че бързо е свършена и тази работа.
Хем подрязвам, хем преглеждам - все едно посещавам стари приятели и проверявам как са :)
Jackmanii вече е пуснал дебели пъпки, все едно няма търпение да плъзне пръв по дървената ограда.
Polish spirit е малко по-назад, но той е коварен - миналата година ми избяга при съседите и цъфна от другата страна на оградата :)
Пролетният Polar light миналата година му беше малко сухо до люляка, но все пак е оцелял и може и да цъфне все пак.
Miss Bateman я няма никаква вече една година и май окончателно се е предала. Жалко, беше много красива.
Затова пък Mme de Coultre е презимувала чудесно на топличко във вечнозеления храст Kirschlorbeer
и когато разгръщам дебелите му масленозелени листа, откривам 3-4 см сочни пъпки.
Във вътрешността на храста трябва да е било поне с няколко градуса по-топло,
отколкото смразяващите сухи студове, на които бяха подложени роднините и тази зима.
Тревистите клематиси (да, има и такива!) hendersedonii i cylindrica са изсъхнали до земята,
както и се очаква, и на теория пускат нови стръкове всяка пролет. Засега не се вижда нищо, ще видим.
А високият montana grandiflora отново няма късмет. На теория той расте едната година, и после цъфти на миналогодишните стръкове през пролетта на следващата.
Моят съм го пуснала да се катери по водосточната тръба и той за втора година се хвърля с ентусиазъм нагоре,
изкачва за едно лято 4-5 метра, и после измръзва през зимата почти до земята и трябва да започне отначало.
Всъщност не би трябвало да е толкова чувствителен, виждала съм прекрасни екземпляри из нашия квартал,
но може би моят е още малък и стръковете му не са достатъчно дебели, за да издържат студа. Знам ли.
Така или иначе няма как да загърна с плат 5 метра стръкове, дори и да искам. Не съм чак толкова луда. Или поне не още ;)
А любимият ми Син Ангел (Blekidny Aniol, творение на монаха брат Стефан Франзак)
изглежда жив и здрав горе в люляка.
Като цяло засега положението изглежда доста добре.
А впрочем относно подрязването - аз действам по следния прост принцип.
На теория лятноцъфтящите клематиси (това ще рече без alpina, macropetala i montana) - т.е. почти всички - е добре да бъдат подрязани или късно наесен, или рано напролет
някъде на около 40-50 см над корена. Момента на подрязването трябва да се избере не твърде рано, за да не нараниш стъблата в най-големия студ,
но не и прекалено късно, когато растението вече ще е вложило усилия в най-горните си пъпки, а ти да ги отрежеш и да го накараш да почне отначало.
Аз използвам като будилник минзухарите - когато цъфнат, е идеалното време за подкастряне.
А относно височината - по това време вече се вижда добре кои пъпки са зелени и кои - не.
Поне при мен клематисите проявяват много строга самодисциплина и обикновено откривам хубави зелени пъпки
точно на желаните 40-70 см височина, и просто отрязвам изсъхналата част над тази точка. Това е всичко.
Между другото - дори и клематисът да изглежда изсъхнал до земята, не губете надежда - често излизат нови зелени стръкове директно от земята на следващата година.
Gardening is cheaper than therapy and you get tomatoes.
~ Anonymous ~


Предишна
страница