Зелено море
Тази година май изпуснах есенното градинско многоцветие на хризантемите и космосите...
Е, имам няколко далии, които са само малки цветни петна сред тъмнозеленото море.
Но това по-скоро май се дължи на това, че още не мога да реша за себе си как искам да изглежда градината през есента.
Всъщност това, което се опитвам да постигна, е "естественост" -
искам растенията да изглеждат така, все едно сами са си пораснали там, все едно са диви.
И всъщност даже наистина да са диви - да няма точно определени геометрични лехи, поддържани със старателно плевене;
да няма изкуствено поддържане на растенията в среда, в която не биха оцеляли без постоянно торене, поливане и пръскане;
да няма граница между мен и тях - те почти да влизат в къщата, а аз, когато сляза в градината, да стъпвам сред тях без пътеки и лехи.
През пролетта килимът от нарциси, кукувиче грозде и диви незабравки е точно това, което търся;
през лятото клематисите плъзват по стените и парапетите и ги отрупват в цвят, а дивите ягоди и детелините са навсякъде;
но през есента ?
Хризантемите са ми прекалено показни и така или иначе не са сред любимите ми цветя.
Може би кърпикожухчето е това, което търся - противоположността на пролетните минзухари с напомнянето да си закърпиш кожуха
и да се подготвиш за студа и снега.... Или пък някой храст с ярки червени плодчета.
Ще се огледам в околните градини и най-вече по околните ливади и за догодина ще бъда по-подготвена!
А тази есен просто ще се оставя да потъна в зеленото спокойствие, докато дойдат есенните багри по дърветата.
Gib nur in den Boden, was der Regenwurm verdauen kann!
~ Georg Haselbeck ~


Предишна
страница