Историята на една злополучна подправка
За да не си помислите, че при мен всичко цъфти и зеленее само като го погледна, ще ви разправя за моята нещастна любов.
Копърът.
Не ми върви с копъра и това си е.
А пък много харесвам подправката и смятам, че салата от краставици без копър е много далеч от съвършенството.
Как ли не опитвах да го отглеждам, и не върви, и туй то. А и параграфите в градинарките книги от рода
"Копърът е непретенциозно растение, расте много лесно почти при всякакви условия" не помагат много.
Как ли не опитвах -
на слънце (изсъхна),
на сянка (изгни),
от саксия от градинарския център(не се хвана),
от немско семе (поникна тънък и висок и се пречупи),
от българско семе (въобще не поникна)...
Най-накрая намерих кътче в градината, което явно му хареса, семето тръгна добре,
до вчера, когато установих, че е изяден без остатък от охлювите!
Хайде доскоро, отивам да търся рецепти за салата с охлюви ;)
Update:
Най-накрая мога да се похваля с успешно пораснал копър!На сенчица под краставицата...


Предишна
страница