Малката градинарка
Мисля си, че любовта към природата идва най-вече от детските години. Ароматът на разцъфнал люляк,
на разкопана богата почва, на истински огън от дърва; трополенето по тенекиения покрив на бараката от топъл летен дъжд;
чувството за електричество във въздуха, когато трещят светкавиците -
всичко това са подсъзнателни усещания, които са неразривно свързани с щастливото ми детство на вилата
и ме карат цял живот да се стремя към "зеленото" - било то поход в планината, разходка с колело по околните ливади вместо с кола
или пък предпочитането на апартамент с градина "на края на света" (да изразя по-меко мнението на половинката) вместо по-голям и по-централно разположен такъв.
Иска ми се някакси да предам тези усещания и на дъщеря си - вярвам, че ще я направят по-добър и по-щастлив човек.
Защото човек, който е гледал залеза, всеки ден повтарящ се и всеки ден различен, е с малко по-богата фантазия;
човек, който е посадил семе и е чакал да порасне цвете, е малко по-търпелив;
човек, който е наблюдавал (и пипал) паячета, бръмбарчета и охлюви, е малко по-толерантен и отворен;
човек, който сам е правил конфитюри от набрани плодове, е малко по-трудолюбив;
човек, който е общувал с куче, е малко по-добър.




Предишна
страница