• Антре
  • |
  • Гостна
  • |
  • Кабинетът на Боян
  • |
  • Градината на Софи
  • |
  • Стаята на Алекс
  • |
  • Кътчето на Петър

Бележки

  • Какво ново

Координати

  • В пространството
  • Във времето
  • Във виртуалния свят

Пред входната врата

  • Хайлброн
  • Фрайбург
  • Шварцвалд

Кончето на ул. Хобейн


"На Ибиза съм, за една пицичка, ша са върна може би" - това можело да се прочете на една картонена бележка на 27 юли 1997, оставена на мястото, на което преди това се е намирала статуята на едно жребче. Изглеждало така, сякаш някой добър стар приятел е отвлечен и похитителите не са оставили нищо повече от един ироничен коментар. Невъзможно било това да е дело на Бюрото по паметниците на културата - никоя (германска!) институция не би си позволила да уведоми хората по такъв несериозен начин.

Тук става дума за междувременно станалата втора по полулярност забележителност на Фрайбург - скромната и непретенциозна бетонна статуя на едно жребче. Създадена през 1936 от Вернер Гюртнер, години наред тя е споделяла участта на много други статуи - не е привличала никакво внимание. Докато един ден през 1968, във вихъра на студентското движение и излизащите на мода спрейове за стени (и за бетонни кончета) всичко се променило. Ироничното в историята е, че макар като цяло модата на спрейовете постепенно да отминавала, именно упоритото почистване на кончето му е отредило друга съдба. Първоначално спорадичните драсканици са били почиствани търпеливо всяка година от Дружеството на Родиа, докато през 1981 вече никакво търкане и миене не помагало. Тогава председателят на дружеството хванал четката и варосал кончето, за да приключи с историята. "Приключването" обаче се оказало началото на новия живот на кончето, защото няколко седмици по-късно то осъмнало като зебра. От този момент нататък никакви акции за почистване вече не помагат - през 1993 жребчето е сменило одеждите си два пъти, през 1994 осем пъти, през 1995 17 пъти, а през 1996 вече никой не брои... Гардеробът включва пчеличката Мая, лилава крава-Милка, криви, възбуждащи въображението, протест "Shell to hell", Кока-кола, пощенска кутия, елен, послание "Не, Ширак" срещу ядрените опити на атола Муророа, Лейди Ди с корона...

Нито веднъж не е издаден автор на някое от преобразяванията - във Файбург, града на либерализма и толерантността, самата община не одобрява преследването на творците на нощта. Когато след полунощ последният трамвай се отправи към депото, полицаите дискретно се отдалечават и околните живущи спускат щорите си. Нищо не е могло досега да засегне кончето. Дори и последователите на създателя му се радват на късмета му - преди няколко години наследниците на статуята се опитали да съдят за част от печалбата ентусиастите, които продават серия картички с различните му одежди, но загубили делото. Решението на съдията гласяло: "Самостоятелен предмет на изкуството, който е създаден чрез свободно използване на друг предмет на изкуството, може да бъде използван дори и тогава, когато притежателите на първия предмет не са допитани за съгласие".

Между другото кончето се върнало от Ибиза. На сутринта на 11 август отново било там, отслабнало с 7 см слоеве боя, облечено с трико и доброволно върнато на мястото му от похитителите - служителите на Бюрото по паметниците на културата. Е, във Фрайбург някои неща са по-иначе...

Можете лесно да намерите кончето, ако тръгнете по ул. Холбайн (Holbein) в посока Шауинсланд (Schauinsland), докато стигнете до спирката на трамвая.


Линкове

  • ОдеждитеGerman
  • Редовно обновявани снимки German

All images protected by copyright. Home Credits Contact