Белички и други достойни за отбелязване събития
5 април 2009
Днес ходихме на едно голямо езеро да хвърляме камъчета.
Не съм знаела, че големите са толкова разумни и могат да изберат
толкова приятно и смислено занимание за прекарване на следобеда!
Всички хвърляхме. Татко хвърли най-далече, а пък аз хвърлих най-много!
После, като показах на тати колко са ми покрити с пясък ръцете, той каза
"Е, нищо де, просто си ги изчисти в якето, ето така" и си изтри пясъка
в ръкава на якето (мама промърмори нещо като "е, без друго е за пране").
Аха, казах аз, и отидох да си изтрия ръцете в неговото яке.
Само не разбрах защо големите толкова се смяха...



Предишна
страница